Легенда за хризантемата
На чешмата насред село
мома менци си налива.
До нея изправил се напето
момък вода да ѝ отпива.
Погледи си те срещнали
и родила се магия.
Момата момъкът отвел я
с бащина благословия.
И заживели си щастливо,
радвали им се всички,
но зла болест се намеси,
легна момък и затвори си очи си.
Момата дълго се не мая,
знахари викна от далече.
Стоят над него и се маят,
най-после старшията рече.
Ей тука, не далече
дворец има със зла царица,
в градината ѝ расте цвете,
то ще спаси негова душица.
Полунощ настана, момата тръгна,
довар прескочи, цветето намери,
но не щеш ли зла царица
пътят ѝ назад препречи.
Що щеш ти в моите покои?
с леден глас извика.
Момата цветето показа
и мигом ѝ разказа.
Добре! Така да бъде!
Листата преброи му
и толкова години
да живее либето любимо!
Погледнала момата, що да види,
само четири били листата.
Тя бързо от фустана
извадила иглата.
С нея лист по лист накъсва,
безброй са веч листата,
ръката трепетно протяга
и на царицата показва.
Виждам аз, че любовта ти
е толкова голяма..
Така да бъде! Да живее
колкото са тук листата!
На цветето ще дам аз име
тъй както ти се казваш.
Хризантема то ще се нарича
и ще е нежно дори в студена зима.
Разказах приказка една,
която знаех от дете.
За мен цветето на любовта, не роза,
а хризантема се нарича то.
22.09.2018г.
Кети Колева
© Кети Колева All rights reserved.
