Легенда за любовта
Легенда за любовта
Някога било е то, в зората на светът,
когато родила се легендата за любовта.
Някога когато болката не съществувала,
когато две души в една като огън и вода се слели.
И от този миг нататък една без друга не могли,
не могли една без друга да живеят или да дишат.
В него светлината е била, в нея въплатило се небето,
и щом откривали се всеки път, светът мълчал.
И всяка една звезда, очаквала ги с нежен трепет,
и всеки слънчев лъч, закрилял ги в себе си,
И любовта им сякаш не достигала своя край
и било едно начало в кръговрата на вечността.
Но завидяли хората на тяхната любов безкрайна,
и в златна клетка поискали да ги затворят,
Да ги разделят на две обаче никога не успели,
те в слънчев храм от лунна светлина я съхранили.
И оттогава всяка вечер щом закрие ги мракът,
протяга плахо тя ръката си към своя любим.
И всяка сутрин щом слънцето изгрее в тях,
целува той неуморимо следите ѝ по небесата.
И така върти се кръговратът вечен в тях,
без начало и без край – легендата за любовта.
Любовта, която не умира и остава в нас,
и рисува този и всеки следващ наш живот.
И оттогава досега щом засмее се нощта,
и преплете се тя в едно цяло с денят…
а зората събере се в морето и небесата,
ще си спомним в двама, че светът роден е в любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
