Легенда за лунната пътека
Легенда ми прошепна раковина
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.
Във стари времена било морето
със бурни и убийствени вълни.
Не можели водите му да светят
и мрак поглъщал всичките му дни.
А слух тогава тръгнал за магия.
Проклятие, дошло от алчността.
Морето да утихне, щом открие
едничък белег чист за любовта.
Не вярвали пирати и моряци
на туй, що даже вятърът шептял,
но все така във бурета и каци
натрупвали от жълтия метал.
Не щеш ли - там на кораба случаен
качил се пътник кротък и смирен.
От тежкото си битие отчаян
решил да търси бряг непокорен.
Не бил богат човекът. Имал само
червен тефтер със стихове добри.
Една торбичка, носена през рамо
и за билета - всичките пари.
Тъй корабът заплувал сред вълните
и вятър духнал белите платна.
Покрили тежки облаци звездите
и сграбчила го морска тъмнина.
И ето, че морето забучало.
Проклятието дебнело отвред.
С вълните си каютите заляло
и стреснало нещастния поет.
"Животът свърши!" - казал си човекът -
"Любов не срещнах! Нямам и късмет!"
Щом писано е да се давя - нека!
Водите ме заливат и съм клет!"
Моряците потънали безследно,
пияни от погълнатия грог.
Въздъхнал с плач поетът за последно
и в тъмните води направил скок.
Магия ли било или пък песен,
но той видял на дъното жена.
С лице на ангел, пратеник чудесен
в студената и страшна дълбина.
С ръцете си го вдигнала нагоре
и гледала го с приказни очи.
Не можел нищо да й проговори,
освен да съзерцава и мълчи.
Животът му се връщал, неизгубен.
Отново дишал на самотен бряг.
Русалката погледнал, лудо влюбен.
Лицето й - луна сред пълен мрак.
Тефтера й подал и казал тихо:
"Спасителко, едничка си ми ти!
Водите всички други потопиха.
Вземи в замяна моите мечти!
Сърцето ми е там, в словата нежни!
И всяка радост, що не съм живял!
Последвал бих те във води безбрежни
и в тоя миг ти се обричам цял!"
Утихнало морето със вълните.
Всред облаците грейнала луна.
Вълшебен лъч се стрелнал във очите
на странника и чудната жена.
Докоснали ръцете си, полека,
те тръгнали по морските води...
За тях напомня лунната пътека -
любов красива, чудо отпреди.
Ела и ти във приказката синя.
Един поет те чака и скърби.
Прошепната от стара раковина
легендата е жива... Може би!
(Шарена палитра)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
