Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
Jul 8, 2015, 12:02 AM

Легенда за лунната пътека 

  Poetry » Love
788 1 16

Легенда ми прошепна раковина
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.


Във стари времена било морето
със бурни и убийствени вълни.
Не можели водите му да светят
и мрак поглъщал всичките му дни.


А слух тогава тръгнал за магия.
Проклятие, дошло от алчността.
Морето да утихне, щом открие
едничък белег чист за любовта.


Не вярвали пирати и моряци
на туй, що даже вятърът шептял,
но все така във бурета и каци
натрупвали от жълтия метал.


Не щеш ли - там на кораба случаен
качил се пътник кротък и смирен.
От тежкото си битие отчаян
решил да търси бряг непокорен.


Не бил богат човекът. Имал само
червен тефтер със стихове добри.
Една торбичка, носена през рамо
и за билета - всичките пари.


Тъй корабът заплувал сред вълните
и вятър духнал белите платна.
Покрили тежки облаци звездите
и сграбчила го морска тъмнина.


И ето, че морето забучало.
Проклятието дебнело отвред.
С вълните си каютите заляло
и стреснало нещастния поет.


"Животът свърши!" - казал си човекът -
"Любов не срещнах! Нямам и късмет!"
Щом писано е да се давя - нека!
Водите ме заливат и съм клет!"


Моряците потънали безследно,
пияни от погълнатия грог.
Въздъхнал с плач поетът за последно
и в тъмните води направил скок.


Магия ли било или пък песен,
но той видял на дъното жена.
С лице на ангел, пратеник чудесен
в студената и страшна дълбина.


С ръцете си го вдигнала нагоре
и гледала го с приказни очи.
Не можел нищо да й проговори,
освен да съзерцава и мълчи.


Животът му се връщал, неизгубен.
Отново дишал на самотен бряг.
Русалката погледнал, лудо влюбен.
Лицето й - луна сред пълен мрак.


Тефтера й подал и казал тихо:
"Спасителко, едничка си ми ти!
Водите всички други потопиха.
Вземи в замяна моите мечти!


Сърцето ми е там, в словата нежни!
И всяка радост, що не съм живял!
Последвал бих те във води безбрежни
и в тоя миг ти се обричам цял!"


Утихнало морето със вълните.
Всред облаците грейнала луна.
Вълшебен лъч се стрелнал във очите
на странника и чудната жена.


Докоснали ръцете си, полека,
те тръгнали по морските води...
За тях напомня лунната пътека -
любов красива, чудо отпреди.


Ела и ти във приказката синя.
Един поет те чака и скърби.
Прошепната от стара раковина
легендата е жива... Може би!


(Шарена палитра)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Потопих се и аз в "приказката синя", разказана по великолепен начин от стиховете на безспорен поетичен талант!
    Благодаря за удоволствието, Ясене!
  • Ееее, нямам думи! Във възторг съм!
  • Благодаря ви, приятели! Бъдете благословени, обичащи и обичани!
  • Възхитително!
  • ИСТИНСКА ПРИКАЗКА! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПОЕЗИЯТА!
  • Майсторски написана легенда за любовта, Ведрин!Браво на теб!Чете се с истинско удоволствие и възвисява душата.Оценявам високо!
    Поздрави от мен и спокойна лятна вечер!!
  • Безупречно!
  • Вълшебно, вълшебно, вълшебно! Невероятна легенда. Докато четях, бях погълната цяла от тази красота. Браво, Ясен!
  • Много, лирика, много, чувство....от всичко хубаво и вълнуващо по много!!! Само възхищение, Ведрин!
  • Романтична приказка за любовта, написана така, както само ти можеш да я напишеш! Сякаш на един дъх! Финалът е впечатляващ!
  • "Ела и ти във приказката синя.
    Един поет те чака и скърби.
    Прошепната от стара раковина
    легендата е жива... Може би!"

    Наистина една прекрасна, вдъхновяваща, извисена поетична приказка, разказана по майсторски начин, която ме накара да настръхна!
    Силни, горещи аплодисменти!!!
  • Прекрасна легенда! Възхищавам ти се! Умееш да омайваш с думи!
  • Прекрасна легенда - пипната майсторски..., зашеметяващи слова...!!!
    "Докоснали ръцете си, полека,
    те тръгнали по морските води...
    За тях напомня лунната пътека -
    любов красива, чудо отпреди."
  • Легенда за чудесата, които върши любовта.
    Прекрасно!
  • „Магия ли било или пък песен“,
    завинаги плени душата ми.
    Боде ли ме живот нелесен -
    ще пея, следвайки играта им.
    „История тъй чиста и невинна“...
  • Невероятно красива легенда си сътворил с поетичното си умение, Ясене!
    Прииска ми се и на мен да съм на мястото на клетия поет на този прокълнат кораб, за да срещна своята спасителна русалка с лице сияйно като луна. Всъщност поезията и любовта вървят винаги ръка за ръка. Много често пренебрегваме това и тогава всичките ни опити да открием любов се
    самообричат на провал.

    Поздравление за майсторството!
Random works
: ??:??