Легенда за мъдростта и самотата
Духовната Любов не е онази,
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни.
И Вярата не бъркай с суеверие,
а храмът Божи, с кочина на вещица.
Доверие не се печели със презрение
и свещ без Вяра, не спасява грешници.
Приятелството не е далавера,
в която трябва вечно да си на печалба.
То е ръка подадена, когато трябва,
а не единствено на масата държаща халба.
Животът повече е от река спокойна,
която влачи те, като листо дървесно.
Капаните във него са безбройни,
но ти живей го доблестно и честно.
*****
Така говореше мъдрецът без да спира,
споделящ мислите си с... камъните в планината...
Открил отдавна бе, че хората не го разбират,
но истините му... запомни Самотата...
*****
Изминали са хиляди години,
отдавна е мъдрецът само прах.
Велики кралства грохнаха в руини
и други се въздигаха след тях.
А после, същото отново се повтаряше -
изчезваха народи без следа,
пък Самотата мълчаливо наблюдаваше
и размишляваше над чутите слова.
*****
И днес, ако отидеш по чукарите,
заслушай се как Ехото говори.
Разказва то предания, най-старите,
и сякаш често с Вечността там спори.
Заслушай се! Чуй Вятъра и Камъните,
Дърветата, Реките и Тревата.
Те, тихо си споделят спомените.
Чуй как говори даже... Тишината...
Не бързай, слей се с Времето полека!
Превърни се сам в къс планина...
Забрави за егоизма на човека,
открий сърцето си и своята душа.
Когато пулсът на Гората стане твой,
усетиш ли как Камъните съзерцават,
и чуеш песента във вълчи вой,
то - спомените сякаш твои стават...
Ще видиш раждането на Балкана,
появата на първия поникнал мъх.
Кръвта ти ще е лавата в Вулкана,
а въздухът ти... на безброй животи първи дъх...
Тогава само ти ще си готов!
До тебе ще приседне Самотата
и ще разкаже с Истинска Любов -
за онзи старец, виждащ Необята.
Тогава само... ще разбереш Истините,
които той разкрил е и разказал.
Ще се разделиш със лъжите си, измислините,
с които теб Животът е белязал.
*****
"Коя е планината?" - чух, че питаш.
Щом видиш ти такава, знай, че там
живял е някога мъдрец всевиждащ,
останал неразбран от хората и сам.
Тръгни по пътя. Направи, каквото казах,
ако искаш скритото да разбереш до края.
Аз съм Самотата, тук приказка красива ти разказах,
сега си тръгвам. Чакам в планината... и мечтая...
30.11.2017.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
