28 июл. 2020 г., 09:02

Легенда за мъдростта и самотата

1.3K 7 16

 

Духовната Любов не е онази, 
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни. 

И Вярата не бъркай с суеверие, 
а храмът Божи, с кочина на вещица. 
Доверие не се печели със презрение 
и свещ без Вяра, не спасява грешници.

Приятелството не е далавера, 
в която трябва вечно да си на печалба. 
То е ръка подадена, когато трябва, 
а не единствено на масата държаща халба. 

Животът повече е от река спокойна, 
която влачи те, като листо дървесно.
Капаните във него са безбройни, 
но ти живей го доблестно и честно. 

        *****

Така говореше мъдрецът без да спира, 
споделящ мислите си с... камъните в планината... 
Открил отдавна бе, че хората не го разбират,
но истините му... запомни Самотата... 

      *****

Изминали са хиляди години, 
отдавна е мъдрецът само прах. 
Велики кралства грохнаха в руини
и други се въздигаха след тях.

А после, същото отново се повтаряше -
изчезваха народи без следа, 
пък Самотата мълчаливо наблюдаваше
и размишляваше над чутите слова.

     *****

И днес, ако отидеш по чукарите,
заслушай се как Ехото говори.
Разказва то предания, най-старите,
и сякаш често с Вечността там спори. 

Заслушай се! Чуй Вятъра и Камъните,
Дърветата, Реките и Тревата. 
Те, тихо си споделят спомените. 
Чуй как говори даже... Тишината... 

Не бързай, слей се с Времето полека!
Превърни се сам в къс планина...
Забрави за егоизма на човека, 
открий сърцето си и своята душа. 

Когато пулсът на Гората стане твой, 
усетиш ли как Камъните съзерцават,
и чуеш песента във вълчи вой, 
то - спомените сякаш твои стават...

Ще видиш раждането на Балкана, 
появата на първия поникнал мъх. 
Кръвта ти ще е лавата в Вулкана, 
а въздухът ти... на безброй животи първи дъх... 

Тогава само ти ще си готов!
До тебе ще приседне Самотата
и ще разкаже с Истинска Любов -
за онзи старец, виждащ Необята. 

Тогава само... ще разбереш Истините, 
които той разкрил е и разказал. 
Ще се разделиш със лъжите си, измислините, 
с които теб Животът е белязал.

      *****

"Коя е планината?" - чух, че питаш.
Щом видиш ти такава, знай, че там
живял е някога мъдрец всевиждащ, 
останал неразбран от хората и сам. 
 
Тръгни по пътя. Направи, каквото казах, 
ако искаш скритото да разбереш до края. 
Аз съм Самотата, тук приказка красива ти разказах, 
сега си тръгвам. Чакам в планината... и мечтая... 

30.11.2017.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...