Легенда за солта
Още съм жива. Морето е в мен.
Милва с огромни кристали солта му.
Рой водорасли ме вземат във плен,
сякаш наметнали голото рамо.
Кораб ми маха с червени платна -
ето - изминал е първият парсек.
Вена пулсира от тази страна,
дето делфините ходят на паша.
Тича кръвта ми по морската шир,
слънчеви зайчета полка играят.
Мойте сълзи за световния мир
в сол ме зариват. Причина? Не зная...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
