26.09.2009 г., 19:12

Легенда за вечната любов

2.6K 0 3

 

Легенда за вечната любов



През друмища и пътеки,

дето тя стъпвала е навеки

- истории нейни ще се носят

... като листа отронени ще се гонят...

Кичури от тъмната ù коса

ще се вият в нощ ясна

и утринна мъгла...

Сълзи от нявга сподавени

- от други, но не и от него забравени...

ще капят в пръстта и ще горят

- в сърцето като рана ще болят.

Любовна песен на ноти

неизпяти въздухът разнася,

като гълъб бял в небето понася...

... и две следи в пръстта ще остават

на наранени ръце

- още откакто са били на дете...

че сърцето малко разбито

в кръвна клетва е попито.

Обещание дадено него сковава

и собствени чувства заклеймява...

Чужди думи и клюки

съдбата нейна решават

- да е сама и с него пак тя да е,

но пак да е - да е сама,

че длъжна е пътеки и друмища да извървява

и истории нечовешки

във времето с нейно име да оставя...

И замъкът далечен, черен

спомените за него само ще поглъща

и в болки миналото ще превръща...

песен морна над води и гори се разнася,

кичури тъмни към звездите понася...

- Мисля пак за теб

и ти за мене, зная,

но... те няма...

... празна пак е тази стая!

Съдбата така е решила

и сама да бъда е отредила...

Писмо от болка в скута заспало,

думите неизказани, дето трябва не предало.

Капки кръв, вместо сълзи,

на плика мълчат,

буквите в думи коват.

Кинжал, в сърцето забоден

- От тук нататък си за друга свободен!

Че в мъки сърцето си с клетва облече

и на пагубна смърт и мене обрече...

В камък хладен и бяло облечена,

стои сама... и пак сама...

роза, вместо писмо в ръцете ù стои,

а той над нея стои и мълчи...

В ръцете две - кинжал познат държи

и притиска към сърцето...

и гледа как кичури от тъмната ù коса

се вият в утринната мъгла...

Кинжал свят

от ръцете в сърцето му попада

и той в обятията нейни завинаги остава.

... Сълзи от нявга сподавени

... от други, но не и от тях забравени...

... ще капят в пръстта и ще горят

- в сърцето като рана ще болят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...