Легенда за вечната любов

През друмища и пътеки,

дето тя стъпвала е навеки

- истории нейни ще се носят

... като листа отронени ще се гонят...

Кичури от тъмната ù коса

ще се вият в нощ ясна

и утринна мъгла...

Сълзи от нявга сподавени

- от други, но не и от него забравени...

ще капят в пръстта и ще горят

- в сърцето като рана ще болят.

Любовна песен на ноти

неизпяти въздухът разнася,

като гълъб бял в небето понася...

... и две следи в пръстта ще остават

на наранени ръце

- още откакто са били на дете...

че сърцето малко разбито

в кръвна клетва е попито.

Обещание дадено него сковава

и собствени чувства заклеймява...

Чужди думи и клюки

съдбата нейна решават

- да е сама и с него пак тя да е,

но пак да е - да е сама,

че длъжна е пътеки и друмища да извървява

и истории нечовешки

във времето с нейно име да оставя...

И замъкът далечен, черен

спомените за него само ще поглъща

и в болки миналото ще превръща...

песен морна над води и гори се разнася,

кичури тъмни към звездите понася...

- Мисля пак за теб

и ти за мене, зная,

но... те няма...

... празна пак е тази стая!

Съдбата така е решила

и сама да бъда е отредила...

Писмо от болка в скута заспало,

думите неизказани, дето трябва не предало.

Капки кръв, вместо сълзи,

на плика мълчат,

буквите в думи коват.

Кинжал, в сърцето забоден

- От тук нататък си за друга свободен!

Че в мъки сърцето си с клетва облече

и на пагубна смърт и мене обрече...

В камък хладен и бяло облечена,

стои сама... и пак сама...

роза, вместо писмо в ръцете ù стои,

а той над нея стои и мълчи...

В ръцете две - кинжал познат държи

и притиска към сърцето...

и гледа как кичури от тъмната ù коса

се вият в утринната мъгла...

Кинжал свят

от ръцете в сърцето му попада

и той в обятията нейни завинаги остава.

... Сълзи от нявга сподавени

... от други, но не и от тях забравени...

... ще капят в пръстта и ще горят

- в сърцето като рана ще болят.