Легенда за вечната любов
Легенда за вечната любов
През друмища и пътеки,
дето тя стъпвала е навеки
- истории нейни ще се носят
... като листа отронени ще се гонят...
Кичури от тъмната ù коса
ще се вият в нощ ясна
и утринна мъгла...
Сълзи от нявга сподавени
- от други, но не и от него забравени...
ще капят в пръстта и ще горят
- в сърцето като рана ще болят.
Любовна песен на ноти
неизпяти въздухът разнася,
като гълъб бял в небето понася...
... и две следи в пръстта ще остават
на наранени ръце
- още откакто са били на дете...
че сърцето малко разбито
в кръвна клетва е попито.
Обещание дадено него сковава
и собствени чувства заклеймява...
Чужди думи и клюки
съдбата нейна решават
- да е сама и с него пак тя да е,
но пак да е - да е сама,
че длъжна е пътеки и друмища да извървява
и истории нечовешки
във времето с нейно име да оставя...
И замъкът далечен, черен
спомените за него само ще поглъща
и в болки миналото ще превръща...
песен морна над води и гори се разнася,
кичури тъмни към звездите понася...
- Мисля пак за теб
и ти за мене, зная,
но... те няма...
... празна пак е тази стая!
Съдбата така е решила
и сама да бъда е отредила...
Писмо от болка в скута заспало,
думите неизказани, дето трябва не предало.
Капки кръв, вместо сълзи,
на плика мълчат,
буквите в думи коват.
Кинжал, в сърцето забоден
- От тук нататък си за друга свободен!
Че в мъки сърцето си с клетва облече
и на пагубна смърт и мене обрече...
В камък хладен и бяло облечена,
стои сама... и пак сама...
роза, вместо писмо в ръцете ù стои,
а той над нея стои и мълчи...
В ръцете две - кинжал познат държи
и притиска към сърцето...
и гледа как кичури от тъмната ù коса
се вият в утринната мъгла...
Кинжал свят
от ръцете в сърцето му попада
и той в обятията нейни завинаги остава.
... Сълзи от нявга сподавени
... от други, но не и от тях забравени...
... ще капят в пръстта и ще горят
- в сърцето като рана ще болят.
© Цветослава Младенова All rights reserved.
