с. Плаково, община Велико Търново

Подобно на пожарища далечни,

кръвта на залеза във огнени реки

течеше от небето настървено,

а то от мълнии безмълвни набраздено

тревога метна в сънните лъки...

Предчувствие за нещо предстоящо

във въздуха се блъскаше с крила...

От буря ли сподиряна, на завет

в душата ми, пак родовата памет

със спомен ужасяващ бе дошла?...

А долу - хей, където е реката,

проблеснала със змийския си гръб

и гдето днес на хали е хорище,

се хили  още в  старото градище

посечен череп, зинал и беззъб...

... Луна огрей ли камъни зелени,

безумството на ужаса крещи,

но сам Животът с корени безсмъртни,

прострял ръце към боговете мъртви,

възкръсва в тия - в лунните нощи:

и тичат пак момите лунно-коси,

и пак невести чакат своя плод -

то сякаш пожелала е Съдбата

(разнежена от лунната позлата!...)

да тръгне с Времето в обратен ход!...

...............................................................

 ... Но... в празник свят, когато всички хора

във черквата са струпани до крак -

камбанен звън забива със тревога

и ужаса от него даже Бога

със людските тълпи подгонва пак...

Кара Феиз със кърджалии, жадни

за злато и моминска свежа плът,

с очи във кръв от злобата наляти,

въртят зловещо криви ятагани -

за бягане отсекли всякой път...

Дете във майка даже се разплака,

а Слънцето зад облаци се скри

и почна сеч, невиждана тъдява,

от орда даалийска оскотяла,

денят по пладне още се смрачи...

И смесиха се лиги сладострастни

със кървавите момини сълзи...

Един ли звяр в кръвнишкия си хохот

треперещ цял от скотската си похот

по плът девича кърлежно пълзи!...

Дими кръвта, подобно угар късна,

а труп безглав, прострял напред ръце,

подскача сам главата да си стигне,

на мястото отново да я вдигне

с усмивката по своето лице...

От мъртва майка годинак бозае,

а  кръв тече от бялата ú гръд,

но тая кръв, която топла суче,

ще го заякне и ще го научи

да бъде:  все присъда, а не съд!..

На трудна булка пълната утроба

разпрал е за забава ятаган,

но младенеца от ръцете диви

в миг грабват модрооки самодиви

и в страх пелтечи суеверна сган!...

Пожарищата кървави езици

заплитат в огнен, дяволски камшик;

и става тихо, тихо под небето,

но после пак раздира ширинето

на  у ж а с а  прегракналият вик...

..........................................................

... Малцина, от клането оцелели,

добрали се до дивия Балкан,

а долу все пожарите пращели;

като от кремък  сякаш, тъй хвърчали

искри, щом в кост ударел ятаган...

Те там в Балкана село застроили

направо във несечения лес,

за нов живот събрали сетни сили,

но плакали, когато го градили,

та  П л а к о в о  нарича се до днес...

                         д-р Коста Качев, София

* Това са и Легендата и Истината за историята на моето родно село - Плаково. Сега там са останали стотина души на доживяване и Край... Това, което и кърджалиите не са могли да направят, за съжаление успя хиляда триста и нещо годишната държава на Българите... Амин...