13.09.2016 г., 12:23

Лека жена

702 1 4

Лека жена

 

Тя бе умна жена.

Но в минута една,

изумена, дъхът И секна.

И от няколко думи олекна.

 

С разтуптяно сърце

и две празни ръце-

нищо нямаше и не загуби-

просто, в тъмното се изгуби.

 

Ти, с десницата кротка

и с любов, я прикотка.

Във нозете ти кротичко клекна.

На душата И, и олекна.

 

Някога, без да щеш,

ако я предадеш,

за минута до теб ще приклекне.

И душата И ще олекне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...