Лека жена
Тя бе умна жена.
Но в минута една,
изумена, дъхът И секна.
И от няколко думи олекна.
С разтуптяно сърце
и две празни ръце-
нищо нямаше и не загуби-
просто, в тъмното се изгуби.
Ти, с десницата кротка
и с любов, я прикотка.
Във нозете ти кротичко клекна.
На душата И, и олекна.
Някога, без да щеш,
ако я предадеш,
за минута до теб ще приклекне.
И душата И ще олекне.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени