Лека жена
Тя бе умна жена.
Но в минута една,
изумена, дъхът И секна.
И от няколко думи олекна.
С разтуптяно сърце
и две празни ръце-
нищо нямаше и не загуби-
просто, в тъмното се изгуби.
Ти, с десницата кротка
и с любов, я прикотка.
Във нозете ти кротичко клекна.
На душата И, и олекна.
Някога, без да щеш,
ако я предадеш,
за минута до теб ще приклекне.
И душата И ще олекне.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
