Лека нощ
1.2K
0
0
Недей да казваш празни думи.
Недей и двама ни залъгва с тях.
Отдавна свикнах с тишината
и страх ме е да проговоря пак.
Недей запалва нещо чуждо.
Отдавна аз не чувствам топлина
и само електрическите лампи
показват моя път сега.
В такситата, в последните трамваи,
в лицата непознати и в нощта
ще се загубиш, няма да намеря
в тебе нищо... и така...
Натискам пак изтъркания „стоп”.
И по-добре, тук музиката липсва.
Прошепваме си само „лека нощ”.
Мълчанието ни другото го казва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Атанасова Всички права запазени
