7 янв. 2010 г., 09:50

Лека нощ

1.2K 0 0

Недей да казваш празни думи.

Недей и двама ни залъгва с тях.

Отдавна  свикнах с тишината

и страх ме е да проговоря пак.

 

Недей запалва нещо чуждо.

Отдавна аз не чувствам топлина

и само електрическите лампи

показват моя път сега.

 

В такситата, в последните трамваи,

в лицата непознати и в нощта

ще се загубиш, няма да намеря

в тебе нищо... и така...

 

Натискам пак изтъркания „стоп”.

И по-добре, тук  музиката липсва.

Прошепваме си само „лека нощ”.

Мълчанието ни другото го казва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....