Недей да казваш празни думи.

Недей и двама ни залъгва с тях.

Отдавна  свикнах с тишината

и страх ме е да проговоря пак.

Недей запалва нещо чуждо.

Отдавна аз не чувствам топлина

и само електрическите лампи

показват моя път сега.

В такситата, в последните трамваи,

в лицата непознати и в нощта

ще се загубиш, няма да намеря

в тебе нищо... и така...

Натискам пак изтъркания „стоп”.

И по-добре, тук  музиката липсва.

Прошепваме си само „лека нощ”.

Мълчанието ни другото го казва.