Лека нощ
Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди.
Лежи небето като книга,
а аз не зная да чета
и по звездите букви сричам
като дете в нощта...
От изток светло се задава
учителката ми Луна,
след нея Слънце засиява -
мъдрецът символ на деня.
Но скрива облак отговора,
зад него ми подсказва лъч,
че мисля аз за всички хора -
вода и суша, шир и длъж...
- Защо не спиш? - синът ме сепва,
отвръщам с майчина немóщ:
- Ти спи, ти спи... И аз ще легна...
- Сега сме двама... Лека нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
