Лека нощ, луна, заспивам
след деня, изпълнен с мрак,
вече смисъл не намирам,
само искам да я видя пак.
Тя къде е, светлината,
питам се дали сега
огрява някъде земята,
та дори и във нощта.
Някой, някъде, така,
може би той вижда в нея
слънце, огън и луна
и в живота му усмивката ù грее.
Аз за светлина бълнувам,
но и мракът не е лош,
може пък да я сънувам,
заспивай, Ники, лека нощ!
© Николай Николаев Всички права запазени