/ На Тихчо/
Всяка вечер снимката целувам
и прошепвам тихо, лека нощ.
Спи ми, рожбо, аз пък ще будувам
с мислите за теб, да спиш във кош.
Нежно ще припявам в тишината,
песента приспивна от преди
и ще спомням дните ни когато
те люлеех в длани до зори.
Пак осъмвах, но в душата знаех,
с майчина любов се най расте,
и съдбата най-добро чертае,
за туптящо с радост сърчице.
Спи ми, рожбо! Аз ще си поплача,
ще излея болката в сълза,
но повярвай, щом отмине здрача
ще усмихна с обич утринта.
Обещах за двама да живея.
Щедро да разпръсквам светлина.
Моля се, дано за теб успея,
ѝзпита живот да издържа.
© Таня Мезева Всички права запазени