Лековато
осъмва в летаргичен ден
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив
и се влива
нетактично
в облаци от лековати спомени
и лековити истини
да задържи предсмъртния си порив
ритъмът не може
като в дълго лято
недочакало последната скала
да види
закъснял как идва приливът
и тишината как изцяло
придобива смисъл
няма струни
но и няма рани
в подножието на болката
са само белези
от тишини
ритмично
вятърът говори
за сътворената печал
преди дъжда
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
