Лековато
осъмва в летаргичен ден
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив
и се влива
нетактично
в облаци от лековати спомени
и лековити истини
да задържи предсмъртния си порив
ритъмът не може
като в дълго лято
недочакало последната скала
да види
закъснял как идва приливът
и тишината как изцяло
придобива смисъл
няма струни
но и няма рани
в подножието на болката
са само белези
от тишини
ритмично
вятърът говори
за сътворената печал
преди дъжда
© Геновева Христова All rights reserved.
