Jun 26, 2011, 3:16 PM

Лековато 

  Poetry
586 0 5

 

 

 

осъмва в летаргичен ден

ритъмът на необятието

леден

се процежда през мечтата

от последния си взрив

и се влива

нетактично

в облаци от лековати спомени

и лековити истини

да задържи предсмъртния си порив

ритъмът не може

като в дълго лято

недочакало последната скала

да види

закъснял как идва приливът

и тишината как изцяло

придобива смисъл

няма струни

но и няма рани

в подножието на болката

са само белези

от тишини

ритмично  

вятърът говори

за сътворената печал

преди дъжда

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е,да,под такъв стих няма как да има "гушкам те" и "цунки миличко"...
    Истинската поезия трудно се "коментира"...тя се усеща...
    Поздрави,G.
  • !!!

  • "в подножието на болката
    са само белези
    от тишини
    ритмично
    вятърът говори
    за сътворената печал
    преди дъжда"

    Страхотно казано!!!
    Усеща се дори физически...
    Браво!!!
  • "закъснял как идва приливът
    и тишината как изцяло
    придобива смисъл"

    Поздрав, след дългото мълчание, Гевс!

  • ... закъснял прилив за закъснял скитник... или одъждена печал...?
Random works
: ??:??