Лепило за мигове
Ето тоя живот, ако имах:
чифт удобни обувки... и Теб;
неотъпкани сводове, минало
с две прегърнати Утре отпред.
Де да имах живот като този:
булевард от липи и фонтанче насред,
Каручка; спонтанност, положена
от порùвисти устни... и Теб.
Ех, животът такъв да ми беше:
нежен ромон от лира на Феб
на страстта от гръмовния грохот разсечен
и разлял се в корито от вечности... с Теб.
Бих възкръснала само от смеенце,
от сърце в канаристата почва на делника
и от поглед, мечтано-зареян
към звездата в очите ти, Витлеемската.
Не това е обаче, животът:
груб и леден, откъртен от времето жлеб
в който плъзват се - шайба за хокей,
ударена силно, без мрежа пред нея,
убийствено кратките мигове с Теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
