Romantina (Румяна Славова)
67 329
5.09.2015 г., 21:09 ч.  

Летен дъжд 

  Поезия » Любовна
499 0 5

юни 2014 Румяна Славова 

 

Ce chi aspetta la piogia 

per non piangere da solo...* 

 

Затанцува на мехурчета прозрачни

летен дъжд край тротоарите. 

Затърси луднал твойте стъпки 

някъде отекнали по гарите. 

Кафенета сгушени 

приютиха във търбусите 

удавници задъхани. 

С кални багри локвите 

запоглъщаха територии асфалтови.

Гръм въздуха разтресе! 

Оловното небе се разтопи- 

по снагата на града се стече. 

Забравих и чадъра си 

(от мъката не би могъл да ме опази) 

и косите ми, предългите, 

тежко лепнат по гърба ми! 

Под тънките презрамки 

тръпнат бледни раменете! 

А липите някак тъжно 

сълзят върху лицето ми... 

Препълнени капчуците, 

напевно-странно 

ми дърдорят нещо... 

Присмиват ми се, 

най-нахално, 

на сандалите подгизнали! 

Вдишвам учестено 

глътките озонови 

устремена с крачки бързи 

да намеря аз заслон при тебе... 

Но мансардата е опустяла страшно! 

Не вярвах, но е истина... 

Заминал си! 

 

П.П.: Не беше плиснал дъжд, не беше!    

Бяха мойте сълзи... 

 

 

* Някой очаква дъжда, 

   за да не плаче сам...

© Румяна Славова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??