Летен дъжд
юни 2014 Румяна Славова
Ce chi aspetta la piogia
per non piangere da solo...*
Затанцува на мехурчета прозрачни
летен дъжд край тротоарите.
Затърси луднал твойте стъпки
някъде отекнали по гарите.
Кафенета сгушени
приютиха във търбусите
удавници задъхани.
С кални багри локвите
запоглъщаха територии асфалтови.
Гръм въздуха разтресе!
Оловното небе се разтопи-
по снагата на града се стече.
Забравих и чадъра си
(от мъката не би могъл да ме опази)
и косите ми, предългите,
тежко лепнат по гърба ми!
Под тънките презрамки
тръпнат бледни раменете!
А липите някак тъжно
сълзят върху лицето ми...
Препълнени капчуците,
напевно-странно
ми дърдорят нещо...
Присмиват ми се,
най-нахално,
на сандалите подгизнали!
Вдишвам учестено
глътките озонови
устремена с крачки бързи
да намеря аз заслон при тебе...
Но мансардата е опустяла страшно!
Не вярвах, но е истина...
Заминал си!
П.П.: Не беше плиснал дъжд, не беше!
Бяха мойте сълзи...
* Някой очаква дъжда,
за да не плаче сам...
© Румяна Славова All rights reserved.
