Летен етюд
***
Дъжд по прозореца почуква,
пише мемоарите си на машина.
Вятърът шиба дървото отсреща,
на едно листо богомолка се моли горещо.
Пъстроцветна дъга на хоризонта изгря,
лястовица към нея литна,
с надеждата под нея да мине,
с бяла премяна да може да се види.
Подгизнал таралеж, в тревата сгушен,
прави път на охлюва забързан.
Голяма жаба, сляла се с пейзажа,
песен весело си тананика.
Щърк отгоре ѝ се кани,
клюна точи си и ѝ припява.
Костенурка, отнейде изпълзяла,
къщата си с диня мери
и самодоволно челюсти разтваря.
Мокра кокошка кълве и от двете
и се удивлява.
Всичко виждат зелените очи на богомолка…
11. 04. 2025 г.
Г.М.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герана Юнакова Всички права запазени
