Летен спомен
Летен спомен
Потта по стъклото,
ръката, окото.
Спомен мъглив,
спонтанен и див.
Вечен любовник,
пясък в часовник.
Вълните прииждат,
а края си виждат.
Треперят крилете,
но протягат ръцете,
към онзи момент
на стария бент.
По младежки отровен,
тоз стар летен спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Велинов Всички права запазени