Летен спомен
Потта по стъклото,
ръката, окото.
Спомен мъглив,
спонтанен и див.
Вечен любовник,
пясък в часовник.
Вълните прииждат,
а края си виждат.
Треперят крилете,
но протягат ръцете,
към онзи момент
на стария бент.
По младежки отровен,
тоз стар летен спомен.
© Калоян Велинов Всички права запазени