dodic (Деян Димитров)
266 1705
19.12.2007 г., 14:58 ч.

Летен стих 

  Поезия
683 0 21
 

 

Зелените поля са шепи,

разтворили се под небето - океан,

и ние двамата със тебе,

сгушени сме. Точно там,

където стръкове издигат,

своите осилести глави,

до облачета, що се диплят,

вперили във нас очи.

             

Закача се с небето слънце кръгло,

а то с размах му се прозява.

Ето, виж! В дълбокото му гърло,

за миг звезди се появяват.

А вятър бос треви навежда,

ален мак лице ти гали,

и слива се природа с нежност,

лежим, телата си допряли.

 

Под нас тревата е щастлива,

че върху себе си събира любовта,

усмихваш се и мен разсмиваш,

и търся устни, и мълча,

и птиците над нас се реят,

размахват тихичко криле,

и топло е, и слънце грее,

и имам теб, в зеленото поле.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??