Летен стих
Зелените поля са шепи,
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат,
своите осилести глави,
до облачета, що се диплят,
вперили във нас очи.
Закача се с небето слънце кръгло,
а то с размах му се прозява.
Ето, виж! В дълбокото му гърло,
за миг звезди се появяват.
А вятър бос треви навежда,
ален мак лице ти гали,
и слива се природа с нежност,
лежим, телата си допряли.
Под нас тревата е щастлива,
че върху себе си събира любовта,
усмихваш се и мен разсмиваш,
и търся устни, и мълча,
и птиците над нас се реят,
размахват тихичко криле,
и топло е, и слънце грее,
и имам теб, в зеленото поле.
© Деян Димитров All rights reserved.
