Разхождам се - пиян до веждите от тишина.

Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.

Готов съм да завия и да удрям като ураган,

а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.

Преминава куче някакво и развява звезден шал,

пролайва алтово и се изгубва в мрака…

Със мокри пръсти докосва грифа на брега

поредната вълна и бърка във душата ми

с акорд „Очакване”…

Като в малдивска нощ – изпълнен съм с възторжена тъга,

едва разчитам индиговите погледи на всяка непозната…

Не. Не съм летовник - аз съм простичък рибар…

Придърпвам бавно кордата,

най-после уловил Екватора…