Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал,
пролайва алтово и се изгубва в мрака…
Със мокри пръсти докосва грифа на брега
поредната вълна и бърка във душата ми
с акорд „Очакване”…
Като в малдивска нощ – изпълнен съм с възторжена тъга,
едва разчитам индиговите погледи на всяка непозната…
Не. Не съм летовник - аз съм простичък рибар… ...