Летя
Знаеш ли какво е... да летиш?!
Свободно да си залепиш крилата.
Замах един, а после два и три...
със поглед към небето, не в земята.
Към слънцето, към облак светлосин,
политам, яхнала със хъс мечтата.
Ще стигна, убедена съм, дори за миг
ще мина най-щастлива под дъгата.
Ей, хорааа!!! Вижте ме! Летя!
Птица съм безгрижна, волнокрила.
Накичила съм вятъра с... цветя
и слънчево проблясвам, като свила.
Докосната от цветната дъга,
красива пеперуда ще се върна.
Облякла с обич птицата-душа,
в палитра от любов ще ви превърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
