20.07.2008 г., 15:51

Либофно убиснение

964 0 9
Моме гиздава, чевръста,кой ще те ощастливи?...Аз на Господ все се кръстя,че със теб да ме вреди.Имаш няколко дефекта,но проблем не е това.За сюргюна имам "Смекта",о, неземна светлина.Двете ти очи с пердета,кривозъба с косопад,куца си, но не проклета,имам аз любовен глад.На сърцето си ми скъпа,нищо, че си с паркинсони вълнясала до пъпа.Искам те във моя дом.Цяло село ще въздъхне,щом съзре, че си до мени от мъка ще помръкневсеки по-левент ерген.Любовта е звездно чудо.Ти си моята звезда.Моме младо, моме лудо,черничко, но... светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уфф!! Взех , че и аз след теб го прочетох..Та се посмяхЗнам аз , че Вальо е майстор, ама това е уникално!!
  • Хахаха, е, не! Днес ровя из сайта на тото принципа и не мога да повярвам как попадам все на забавни стихове
  • Щом момата си харесал
    важно не е тя каква е.
    Ум по нея си заплеснал -
    вземай си я най-накрая.

  • Убийствено либофно! Разсмя ме Вальо, ми то лято, жега, страсти...да внимаваш с любовния глад!
  • Нищо лично, Валъо! Бях критична по отношение на недъзите, защото не одобрявам присмеха с тях. Не бих го одобрила и от класиците, само защото са признати за такива.
    Изказах само лично мнение, както всеки тук може да го направи.
    Принципно уважавам творчеството ти.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...