Защо? Кажи ми!

Защо продължавам

да те търся?

Отрекох се от теб,

ти не съществуваш!

Ти си просто една илюзия,

която заблуждава всеки.

Устройваш капан,

тъй подъл и жесток,

замъгляваш сетива

и закриваш света.

Попадне ли в капана,

никой не може да се измъкне.

Не и без да остави нещо от себе си,

отново и...отново – докато вече няма нищо.

Не ти ли стига? Толкова надежди

пропилени и изгубено доверие.

Отнемаш всичко и не се спираш пред нищо.

Стига! Що за чудовище си ти?

Просто ме убий или ме остави.

Но ти не можеш!

Никога няма да се откажеш.

Бях глупава, попаднах в капана ти.

Бягам от теб, но ти ме преследваш.

Престани! Не те виждам,

но зная, че си там.

Накъдето и да поема,

пак ще попадна в твоя капан.

Ами аз...какво ще остане от мен?

Не, не искам да отнемаш моята вяра!

Имам само нея...ти взе всичко...

всичко, което притежавам.

Виждаш ли какво ми причиняваш?

Не смея да направя и крачка...

знам, че е капан. Махни се от мен,

не искам да съм част от твоя план!

Но така ме изкушаваш,

ти чудовище с лице на ангел.

Не зная още колко ще издържа.

Усетих те веднъж и те искам отново.

Не!

Ти носиш болка и страдание,

змия в градината на Рая.

Но защо си толкова красива,

неземна дори. Превъплъщаваш се пред всеки

и преди да се усетя...протягам ръка, а ти я сграбчваш.

Отново съм в твоите прегръдки.

Не ме оставяй този път – ах, ти, любов.

Сега съм твоя, цялата от плът и кръв.