Лицемерие
Не спя нормално, не мога да се храня.
Навярно същото е и при вас приятели.
Такова щастие е трудно за преглъщане.
О, Боже, ний сме европредседатели!
С живота не се гледайте под вежди.
Станете като мен мечтатели!
Колцина просяци и дупки по асфалта.
Е и, нали сме европредседатели!
Живеело се трудно с двеста лева.
Не бива да унивате приятели!
То, хубавото от сега започва.
О, Боже, ний сме европредседатели!
Най-бедните били сме във Европа.
Това не пречи пак да сме мечтатели.
Убийства всеки ден и омерзение.
Е и, нали сме европредседатели!
Целувки и прегръдки раболепни.
Едва ги трая, мили ми приятели.
И право да ви кажа, не ми дреме,
дали сме вече европредседатели.
Едмон Дантес, януари 2018
© Куш Всички права запазени