Очите - две морета бездънни,
гледат ме страстно впити, както вълните в брега.
Устните - две тъй точки безмълвни,
докосват и играят си с мен до сутринта.
Ръцете - силно ме прегърнали,
увиват се, като плевели непокорни.
Сърцето - вибрира,
под въздействие на мен ли, не зная.
Косите - леко разрошени,
но нехая.
И, о, колко сладък е мигът,
завинаги остава тук,
в спомена на младостта.
© Виктория Генчева Всички права запазени