5.08.2020 г., 16:02

Лицето на любовта

771 0 0

Очите - две морета бездънни,

гледат ме страстно впити, както вълните в брега.

Устните - две тъй точки безмълвни,

докосват и играят си с мен до сутринта. 

Ръцете - силно ме прегърнали,

увиват се, като плевели непокорни.

Сърцето - вибрира,

под въздействие на мен ли, не зная.

Косите - леко разрошени,

но нехая.

И, о, колко сладък е мигът, 

завинаги остава тук, 

в спомена на младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Генчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...