Лицето на любовта

Очите - две морета бездънни,

гледат ме страстно впити, както вълните в брега.

Устните - две тъй точки безмълвни,

докосват и играят си с мен до сутринта. 

Ръцете - силно ме прегърнали,

увиват се, като плевели непокорни.

Сърцето - вибрира,

под въздействие на мен ли, не зная.

Косите - леко разрошени,

но нехая.

И, о, колко сладък е мигът, 

завинаги остава тук, 

в спомена на младостта.