Личен избор е всяко оставане
Колко сол имам в очите -
препълнени със море...
Колко дъжд ураганен
се стича по страните ми...
Колко сиви гларуси,
вместо песен крещят...
Колко думи неизказани
бризът отнесе...
Все си мислех, че ще е лесно
да се сбогуваме, там на кея,
край рибарските лодки...
Ала след теб тишината умира
и всеки миг прилича на вечност.
Вълните следват следите ти,
а за мен, за мен не остана...
Шепа пясък, изтичащ през пръстите -
личен избор е всяко оставане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
