Знаеш ли, душата ми се люби,
дори когато тялото е в плен.
И споменът за болката се губи
от толкова сълзи опиянен..
Душата ми се смее и целува,
подобно на глупава, детска душа.
Нищо не крие, не се и преструва -
толкова чиста, сякаш малка сълза...
Душата ми е личният любовник,
който ми дава и страст и утеха.
Тя е силна, макар и затворник,
мачкат я често като скъсана дреха...
Знаеш ли, душата ми е моята воля,
тя ми дава светлина, за да грея.
За душата си няма да спра да се моля,
тя е ранена, ала гордея се с нея...
© Може би закъсняла Всички права запазени
Душата за нас е толкова важна,
макар от сълзи понякога влажна!
Поздрави!