TaniaL (Татяна Любенова)
8 29
25.09.2009 г., 15:30 ч.

Лично 

  Поезия » Философска
966 0 5

САМОСЪХРАНЕНИЕ

 

Все проблемна съм ви. Непривична.

Неудобна съм ви. Не типична.

И конфликтна. И дисхармонична.

Като сянка – остро-графична.

И където се появявам –

дисонансно ви опровергавам.

И тревогата става гъста,

и опасно засенчва ръста

на фалшивата ви неотразимост.

Аз, зелената необратимост,

ви заплашвам, дори и бездумна

и враждебният страх, че съм умна,

с тънки струнки у вас вибрира.

И това ви гневи. И нервира.

Все ми търсите слабото място.

Непогрешна не съм, нито властна

да осъждам неотвратимо,

а самотна съм – неизлечимо!

Е, все някога ще го намерите

и двуостро ще го измерите.

И във някоя тъмна виелица

ще замахнете изневиделица.

Ще въздъхнете с успокоение…

Ами, моето стихотворение?

 

 

© Татяна Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??