Лично
САМОСЪХРАНЕНИЕ
Все проблемна съм ви. Непривична.
Неудобна съм ви. Не типична.
И конфликтна. И дисхармонична.
Като сянка – остро-графична.
И където се появявам –
дисонансно ви опровергавам.
И тревогата става гъста,
и опасно засенчва ръста
на фалшивата ви неотразимост.
Аз, зелената необратимост,
ви заплашвам, дори и бездумна
и враждебният страх, че съм умна,
с тънки струнки у вас вибрира.
И това ви гневи. И нервира.
Все ми търсите слабото място.
Непогрешна не съм, нито властна
да осъждам неотвратимо,
а самотна съм – неизлечимо!
Е, все някога ще го намерите
и двуостро ще го измерите.
И във някоя тъмна виелица
ще замахнете изневиделица.
Ще въздъхнете с успокоение…
Ами, моето стихотворение?
© Татяна Любенова All rights reserved.
