ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
14.05.2011 г., 9:52 ч.

Лично 

  Поезия » Друга
1232 0 6

Колко много  години – и отново съм сам,

колко много премина, а къде съм – не знам.

Сам  родих се, когато, ах, когато се спрях -

и  открих непознат, скрит в сърцето ми грях.

Има думи безлични, неразбрани  дори,

има хора различни, има хора добри

и не трябва да губим във очите си тях –

всичко скрито е лично – всичко лично е страх.

Целуни ме, обичай – даже днес да мълчим,

ти ми вярваш и искаш двама с теб да вървим

към безкрайното – спри се – всичко лично е тук;

колко много години – има звук, няма звук...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??