Лично
Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори,
има хора различни, има хора добри
и не трябва да губим във очите си тях –
всичко скрито е лично – всичко лично е страх.
Целуни ме, обичай – даже днес да мълчим,
ти ми вярваш и искаш двама с теб да вървим
към безкрайното – спри се – всичко лично е тук;
колко много години – има звук, няма звук...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
