Лично е
Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото…
Върху кърпа, леко напоена от сълзи.
Сядам уж за малко. Да посвиря само.
Нещо малко. И лежерно. Пак боли.
Няма ги. Славеите. С мен. Да пеят…
Птици в клетка, отведени без ред…
Очи затварям. Как очите им се смеят…
Нещо ново. И гротескно… Във балет.
Не балет. Театър. От лъжи. От скука.
Но те не знаят, че чуруликат в плен.
Басня в цирка… От онези без поука.
Нещо розово. И старо. Ах, студено е…
Утрини. Чужди са. Не са мои. Град…
Където сивотата царува над всички…
Свиря още с пианото. Луда забрава…
Нищо нормално. И просто. Лично е…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
