Залези. Мои са. Само мои. И ничии…

Когато превръщам дните си в нощ…

Магия ли. О, не… Нещо различно е…

Нещо приятно… И тъжно… Разкош.

Подпирам се. Отгоре. На пианото…

Върху кърпа, леко напоена от сълзи.

Сядам уж за малко. Да посвиря само.

Нещо малко. И лежерно. Пак боли.

Няма ги. Славеите. С мен. Да пеят…

Птици в клетка, отведени без ред…

Очи затварям. Как очите им се смеят…

Нещо ново. И гротескно… Във балет.

Не балет. Театър. От лъжи. От скука.

Но те не знаят, че чуруликат в плен.

Басня в цирка… От онези без поука.

Нещо розово. И старо. Ах, студено е…

Утрини. Чужди са. Не са мои. Град…

Където сивотата царува над всички…

Свиря още с пианото. Луда забрава…

Нищо нормално. И просто. Лично е…