Ликът ми в спомен не завързвай
Летата във очите ти са жарки,
а нощите без теб са ледени.
Очите си вдигни и погледни ме,
не искам зими помежду ни.
Ликът ми в спомен не завързвай,
отвързвай дните, нека да текат.
До мен когато си, пак ме целувай,
да кротнат в мен вълни, да не кипят.
Не искам да съм вулканична, сеизмична.
Не искам да разкъртвам пласт по пласт.
Не искам да руша, а да съзиждам
небе със устни, бухнали от страст.
Не искам да съм лавата, която
със огнения пушек затъмява,
и птици не летят в пространството,
невиждащи посоки за крилата.
Бъди ми топлото на дните хладни.
Летеж и песен в сън, а и наяве,
запалена от дланите камина
за дни от самотата гладни...
За да нахраня жаждата за полет
с очите ти, сърцето ми обвили.
Да ми е волно, като майска пролет,
със нацъфтелите салкъми бели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
