Ликът ми в спомен не завързвай
Летата във очите ти са жарки,
а нощите без теб са ледени.
Очите си вдигни и погледни ме,
не искам зими помежду ни.
Ликът ми в спомен не завързвай,
отвързвай дните, нека да текат.
До мен когато си, пак ме целувай,
да кротнат в мен вълни, да не кипят.
Не искам да съм вулканична, сеизмична.
Не искам да разкъртвам пласт по пласт.
Не искам да руша, а да съзиждам
небе със устни, бухнали от страст.
Не искам да съм лавата, която
със огнения пушек затъмява,
и птици не летят в пространството,
невиждащи посоки за крилата.
Бъди ми топлото на дните хладни.
Летеж и песен в сън, а и наяве,
запалена от дланите камина
за дни от самотата гладни...
За да нахраня жаждата за полет
с очите ти, сърцето ми обвили.
Да ми е волно, като майска пролет,
със нацъфтелите салкъми бели.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Твоята нежност и любов са безкрайни и е удоволствие човек да се гмурка в това твое море ...Поздрав!!!
-
Благодаря ви, че се отбихте!
Знам, Зем...тези пусти салкъми -
Кой не би отвърнал на толкова пламенна нежност! Поздрави и усмихнат ден Джейни!
-
Много добре казано!
Там е истината!Благодаря ти за прекрасния стих! -
Понякога си мисля, че има думи които са като кърлеж в мозъка - знаеш за какво говоря... Обичам да те чета!
Зем. -
Да ти е волно като майска пролет!
-
Прекрасно ,много емоционално ,
въздействащо!Привет! -
Много е хубаво, Джейни!
Любов си! -
Обичаща Джейни! Мога само да се уча от начина ти на обичане! Разкошна емоция и творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
