26.06.2008 г., 7:48 ч.

Лилаво 

  Поезия » Бели стихове
708 0 0

Рамката на прозореца е толкова тясна,
че ръцете ми не минават през нея.
Търся слънцето на небoсклона,
а то спи зад облаците и се усмихва.

 

Капките цветя са толкова бледи,
че не личат в кристалната ваза.
Стъблата са се вплели едно в друго,
забили бодли дълбоко в себе си.

 

Времето е толкова безвъзвратно спряло,
не мога да те накарам да спреш.
Стъпка по стъпка лилавата сянка
се влива в тревата и изчезваш.

 

А мостът е толкова студен и каменен,
знам, че ще cрине, когато стъпя на него.
И все пак го правя, защото ти си там,

отсреща, дълбоко в лилавата трева.

© Слънце Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??