Лилаво

Рамката на прозореца е толкова тясна,
че ръцете ми не минават през нея.
Търся слънцето на небoсклона,
а то спи зад облаците и се усмихва.

Капките цветя са толкова бледи,
че не личат в кристалната ваза.
Стъблата са се вплели едно в друго,
забили бодли дълбоко в себе си.

Времето е толкова безвъзвратно спряло,
не мога да те накарам да спреш.
Стъпка по стъпка лилавата сянка
се влива в тревата и изчезваш.

А мостът е толкова студен и каменен,
знам, че ще cрине, когато стъпя на него.
И все пак го правя, защото ти си там,

отсреща, дълбоко в лилавата трева.