Лилаво
На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие.
Ще искаш да си тръгнеш, ще се молиш,
но после пак и пак ще се завръщаш,
но не назад и не към твойте спомени -
в лилавото на спалнята ти вкъщи.
И пак ще бягаш, после ще се връщаш,
ще искаш още друг живот, със друга,
но вечно сам ще си, завинаги ще бъдеш
във спалнята със цвят на теменуга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма Значение Всички права запазени
