Nov 29, 2011, 6:59 PM

Лилаво 

  Poetry » Phylosophy
451 0 2

На Георги

Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие.

Ще искаш да си тръгнеш, ще се молиш,
но после пак и пак ще се завръщаш,
но не назад и не към твойте спомени -
в лилавото на спалнята ти вкъщи.

И пак ще бягаш, после ще се връщаш,
ще искаш още друг живот, със друга,
но вечно сам ще си, завинаги ще бъдеш
във спалнята със цвят на теменуга.

© Няма Значение All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еех ако знаеш колко ми е писнало от тая спалня
    Направо забоде редовете там, където май твърде рядко се сещам да поглеждам напоследък
  • Много теменужни нощи Ви пожелавам!Казвам го с малко завист за младостта и таланта Ви!
Random works
: ??:??