Лилаво в градина от рози

Разхождам се в градина от рози

и пия сълзи и спомени в големи дози.

Лилавият шал покрива косите ми,

а лилавата рокля се стича в нозете ми.

Доверие, обич, приятелство – край.

Не го очаквах май.

Заби ми нож в гърба.

Блъсна ме от ръба.

А дори няма да ми потърсиш гроба.

Спомням си ни от преди,

хванати за ръце,

всяка с усмихнато и щастливо лице.

Още чувам шепота от споделени тайните ни.

Напред сред рози

прегърнати сме – погледни.

Много пъти съм била разочарована

и за кой ли път наранена.

В крайна сметка съм отчаяна,

на самотата подчинена.

Повява вятър от юг

и шалът ми пада напук.

Разкриват се сребърните ми коси

и бръчките по челото ми.