May 10, 2011, 5:53 PM

Лилаво в градина от рози

  Poetry
972 0 0

Лилаво в градина от рози

 

Разхождам се в градина от рози

и пия сълзи и спомени в големи дози.

Лилавият шал покрива косите ми,

а лилавата рокля се стича в нозете ми.

Доверие, обич, приятелство – край.

Не го очаквах май.

 

Заби ми нож в гърба.

Блъсна ме от ръба.

А дори няма да ми потърсиш гроба.

Спомням си ни от преди,

хванати за ръце,

всяка с усмихнато и щастливо лице.

Още чувам шепота от споделени тайните ни.

Напред сред рози

прегърнати сме – погледни.

 

Много пъти съм била разочарована

и за кой ли път наранена.

В крайна сметка съм отчаяна,

на самотата подчинена.

Повява вятър от юг

и шалът ми пада напук.

Разкриват се сребърните ми коси

и бръчките по челото ми.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...