10 мая 2011 г., 17:53

Лилаво в градина от рози

970 0 0

Лилаво в градина от рози

 

Разхождам се в градина от рози

и пия сълзи и спомени в големи дози.

Лилавият шал покрива косите ми,

а лилавата рокля се стича в нозете ми.

Доверие, обич, приятелство – край.

Не го очаквах май.

 

Заби ми нож в гърба.

Блъсна ме от ръба.

А дори няма да ми потърсиш гроба.

Спомням си ни от преди,

хванати за ръце,

всяка с усмихнато и щастливо лице.

Още чувам шепота от споделени тайните ни.

Напред сред рози

прегърнати сме – погледни.

 

Много пъти съм била разочарована

и за кой ли път наранена.

В крайна сметка съм отчаяна,

на самотата подчинена.

Повява вятър от юг

и шалът ми пада напук.

Разкриват се сребърните ми коси

и бръчките по челото ми.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....