polly99 (Поли)
9 9
31.08.2017 г., 17:02 ч.

Линейка 

  Поезия » Философска, Гражданска
961 2 7

Отново чувам този глас

зове чувствителни души

и излъчва своите тъжни,

нежни и непрестанни вълни.

 

Да беше мир или желание,

а то бе болка и стенание.

Усетих аз как тежката ръка

тежи на самотната душа.

 

Сирена профуча навън,

пак някой умираше насън,

водеше се тежка борба

между живота и смъртта.

 

А аз стоя вкъщи и си мисля,

скоро ли ще загине света?

Основите започват да рухват,

а духът спи непробудно.

 

Линейката мина и замина,

отлетя нечия душа.

Ще се роди ли ново семе,

което ще възстанови мира?

 

© Поли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма за какво да Ви се сърдя, Вие изказвате мнението си, за което Ви благодаря.
  • Ако искаш да пишеш,оправи формата!!Не ми се сърди,казвам винаги истината!!!!
  • Благодаря Ви !
  • За раждане - ще се роди. Но, дали ще възроди мира .... Съмнявам се! Много съдържателен стих! Поздрави!
  • Линейката буди размисли за смъртта и за стойностите на живота...
    Хубав мотив!
  • Много Ви благодаря!
  • Хареса ми замисълът ти, Поли! Поздрави!
Предложения
: ??:??